незаèт, -а, -о, прил. Който не е запълнен, не е зает от някого или от нещо. И пак дълбока нежност ме обзе ‒ / събудена от майчината обич ‒ / знай, твоят кът е, майко, незает / в сърцето ми. Вес. Георгиев. Компанията седна на последните незаети столове до вратата.
|