незапòмнен, -а, -о, прил. Какъвто не се помни, не се знае да е имало в миналото. Улягат се мъгли сребристи, / па стегна лют, / небивал, незапомнен студ. К. Христов. □ От незапомнени времена ‒ от преди много поколения, от много отдавна. От незапомнени времена тия девствени гори бяха пълни с дивеч. Ем. Станев. Тъй лесно ли се затваря една къща, която от незапомнени времена посреща и изпраща гости. К. Петканов. Нищо не можахме да научим за историята на тоя рядък паметник на незапомнено минало. Йовков.
|