незвàн, -а, -о, прил. Книж. Който е отишъл някъде, без да е бил поканен. Събрали се много гости / звани и незвани, / налетели орли, гарги, / налетели врани. Каравелов. Незван гост ‒ готово магаре. Погов. □ Звани и незвани ‒ достойни и недостойни.