незèмен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Поет. Откъснат от земния живот; възвишен, много хубав, прелестен. Не бе то музика ‒ химн беше / на лъчезарната любов, / копнеж неземен там звучеше. Вазов. Чудни предчувствия са вълнували Данте постоянно и са усилвали неземния характер на любовта му към Беатриче. Величков. Очите ми неволно пълнят сълзи / на щастие неземно. К. Христов.
|