незѝблем, -а, -о, прил. (рус.). Старин. Поет. Твърд, непоклатим, величествен. Бурите, които разклащат царства и народи, не засягат нейното (на природата) незиблемо спокойствие, нейното гордо равнодушие. Вазов. Но ние дадохме и други скъпи жертви, / додето изградим на мощ незиблем храм. К. Христов.
|