незлобѝв, -а, -о, прил. Остар. Незлоблив. На всяка крачка той се виждаше придружен от добродушния по-голям брат Иван, тих, кротък, незлобив. Елин Пелин. Сърцето ѝ бе чисто и незлобиво като на дете. Влайков.