незнàен, -àйна, -àйно, мн. -àйни, прил. Поет. Неизвестен, непознат, загадъчен. Ден денувам ‒ кътаща потайни, / нощ нощувам ‒ пътища незнайни. Яворов. На морето тъмно в глъбините / много кораби лежат незнайни. Вазов. В нови, шарени черги лежеше болна жена и охкаше. Мореше я незнайна болест. К. Петканов. Незнайни пътници минаха из пътя и спряха учудени погледи към тая усамотена, непожъната нива. Елин Пелин. Някакъв незнаен недъг гризеше здравето на това нежно и мило дете. Елин Пелин. □ Незнайният войн ‒ символичен образ на войниците, загинали в някоя война.
|