неизбèжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не може да се избегне, да се отклони; неминуем. И сякаш нашето спиране не беше случайно, а необходимо и неизбежно. Йовков. Понякога, втресен, той мислеше за смъртта... Той я чакаше, примирен, като неизбежен, но желан край. Г. Райчев. Имаше и други причини, неизбежни и силни като природните закони, които докарваха и прекратяваха сами това периодично зло. Йовков. 2. Който се явява непременно при определени случаи. Той беше твърде вещ на флаутата,... весел разказвач и смехотворец, и затова неизбежен във всички весели събрания. Вазов. Неизбежните врабчета кацат на орляци по прашния път и търсят нещо. Елин Пелин. Огнянов, облечен във въстанически дрехи, с неизбежните два револвера на кръста, беше се качил сега на насипа на окопа. Вазов.
|