неизброѝм, -а, -о, прил. Поет. Който не може да се изброи; многочислен, безчислен. Те са, които се бориха срещу тиранския режим и даваха неизброими жертви. Влайков. Планината бе пресечена от неизброими падини, пропасти, непристъпни скали и високи стени от гъста зеленина. Ив. Хаджимарчев.
|