неизвèстен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. 3а който няма сведения, данни или познания. Днеска пръв път това чувство му докара болежи, неизвестни до сега. Вазов. И малкото, неизвестно до сега село, изведнъж даде името си на историята. Йовков. Говореше често за бунт, за борба, / кат за една ближна обща веселба, / часът на която беше неизвестен. Вазов. Бъдещето е неизвестно никому. 2. Който не е познат, няма известност в обществото. Книга от неизвестен автор. || Като същ. ср. неизвестно, мн. -и (мат.) ‒ величина с неопределена стойност. Уравнение с две неизвестни.
|