неизвèстност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от неизвестен. Той радостно делеше с тях глад, лишения и неизвестността за утрешния ден. Вазов. Ала в същото време и някаква неопределена тегота го мачкаше, някакъв неясен страх го плашеше пред тая неизвестност, в която нагазваше. Влайков. Още няколко минути, и от очите им щеше да ни отдели страшна и злокобна неизвестност. Величков. 2. Само мн. Неизвестни, непознати неща, събития. Ще бъде ли приятно моето посещение на нашата нощна царица, или ме чакат неизвестности? Елин Пелин. Борба с неизвестностите. □ В неизвестност ‒ без да се знае къде. Намира се в неизвестност.
|