неизкàзан, -а, -о, прил. 1. Поет. Който не може да се изкаже, да се изрази с думи; приказно хубав, прелестен. Красиви и страстно жадувани блянове. / Те пълнят душата с една чудна омая и с неизказана сладост. Влайков. Слънцето и топлият вятър навяваха на душата му неизказано блаженство. Йовков. Пространствата бяха необятни и величието на света неизказано. Вазов. 2. Който не е изказан, не е изречен. На устните му замръзнаха неизказани думи.
|