неизкàзано нареч. Поет. За нещо хубаво, мило ‒ извънредно много, до голяма степен. Как неизказано аз бях честит! К. Христов. Баща му неизказано се зарадва, че го видя жив и здрав. Вазов. И на душата ѝ ставаше леко и хубаво, неизказано хубаво. Влайков.
|