неѝзказен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Поет. Който не може да са изкаже с думи. Нейната голяма, нейната неизказна радост ясно се чете по засмяното ѝ лице. Влайков. Колчо изпрати бае си Лулча с чувство на неизказно доволство. Влайков.