неизмèнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който не се променя, който остава все един и същ. Любопитство и учудване възбуждаше тая неизменна и мълчалива могила, забулена с непроницаемата тайна на вековете. Йовков. В света, както се знае, нищо не е трайно и неизменно: всичко се менява. Влайков. 2. Без който не може в някакъв случай; неизбежен. Той ‒ с неизменната си бяла жилетка ‒ пак изпреварва с няколко крачки напред и почуква с бастуна си. Йовков. На тези масички се намират неизменните кани със студена вода и бучки лед в нея. Г. Белев.
|