неизмèрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Неизмерим. Видеха се като на длан е неизмерната дълбочина долините на Стрема, на Тунджа и на Марица. Вазов. В дълбините неизмерни / с глух ропот се премятаха вълни. Дебелянов.