неизпѝтан, -а, -о, прил. 1. За чувство ‒ който не е изпитан, не е изживян. Их, да мога! ‒ въздъхна циганчето, развълнувано от далечно неизпитано щастие. Елин Пелин. Нима у тия души има кътче, в което би се таило непознато и неизпитано чувство? Йовков. 2. Който не е подложен на изпит. Неизпитан ученик.
|