неизплàкан, -а, -о, прил. Поет. За сълзи ‒ който не е изплакан. Неизплакани сълзи. || За чувство ‒ който не е изразен чрез плач; несподелен, неизказан. Тук ‒ сред теза баири ‒ заякнаха / мойте мишци, и аз възмъжах, / възмъжах и скръбта неизплакана / на колибите мрачни познах. Хр. Радевски.
|