неизповедѝм, -а, -о, прил. Църк. Недостъпен за разума, неизвестен. Тате повдигна очи нагоре молитвено и продума: Господи, неизповедими са твоите пътища. Ст. Чилингиров. || Ирон. Разнесе се слух из селото, че иде, кой знае по какви неизповедими божии съдбини, околийският началник. Вазов. Поканил беше ги на гювеч, по една неизповедима причина, един от четиримата. Елин Пелин.
|