неизпълнѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не изпълнява добре задълженията си, неизразим, -а, -о, прил. Поет. За чувство, желание и др. ‒ който не може да се изкаже с думи; много силен, неизказен. Тя го завари я горката стая, че се превиваше и тръшкаше на земята от неизразими страдания. Вазов. Душата ми е обхваната от чудна омая, от неизразим копнеж по нещо много, много хубаво. Влайков. Лицето ѝ изведнъж просиява и усмивката ѝ добива неизразима прелест от черната луничка на бузата ѝ. Йовков. Милка го погледна с неизразима нежност в очите. Вазов.
|