неизхòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който не може да се изходи; много обширен, просторен, неизбродим. Пътят ни завожда все повече в дълбочината на неизходен горски хаос, който не се свършва. Вазов. Неизходни дебри.