неизчерпàем, -а, -о, прил. Който не може да се изчерпи, който има безкрайни запаси от нещо, много богат с нещо. На тия свои неизчерпаеми сили той дължеше всичко, което имаше днес. Йовков. Каква млада свежест и каква енергия от неизчерпаема жизненост в тия звънливи, светли и благодатни струи! Вазов. Неизчерпаеми богатства. Неизчерпаема енергия. Неизчерпаем рудник.
|