неимовèрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който почти не е за вярване; невероятен. Светослав правеше неимоверни усилия да потули тревогата си. Вазов. „Никотиана“ бързаше да се отърве от тютюните си с неимоверно ниски печалби. Дим. Димов.