неимовèрно. Нареч. от неимоверен; твърде, извънредно. Стори му се, че лежи пак така, сред някакъв гъст царевичак, но стеблата бяха високи, неимоверно високи, като тополи. А. Гуляшки. Бе топло и неимоверно задушно. Дим. Димов.