нèин, нèйна, нèйно. Притеж. местоим. за 3 л. ед. 1. Който принадлежи на лицето или предмета, за който се говори. Геракът ценеше нейните способности,... осланяше се на нейния ум и грижи. Елин Пелин. Стройна се Калина вие над брега усамотени, / кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. П. П. Славейков. 2. Който е близък, роднина, приятел или съидейник с лицето, за което се говори. Из градина крещи, вика / омразната нейна стрика: / „Полудя ли, ма Стояно, / та отиваш толкоз рано?“ Ботев. || При титла на високопоставено лице, за което се говори. Нейно величество. Нейно височество. 3. Към който или която лицето, за което се говори, има пряко отношение. Нейният влак още не е пристигнал. Нейната болест е неизлечима. 4. Който е бил предмет на речта на лицето, за което се говори. Нейните герои са взети от живота. 5. Разг. Като същ. ж. нейната ‒ всичко, което мисли, което се случва или става с лицето от ж. p., за което се говори. Ала щом иска сама, нека бъде нейната. Влайков. И нейната не е за завиждане. 6. Разг. Като същ. ср. нейното ‒ всичко, което принадлежи на лицето от ж. p., за което се говори. Нейното си е нейно. □ Нейна милост (остар., ирон.) ‒ тя.
|