неѝстов, -а, -о, прил. Остар. Който е необикновено силен (голям) в проявата си. Ръкоплясканията бяха неистови и бесни. Вазов. Димо се готвеше да отговори, но неприятелска граната се заби пред окопите и ревна с неистов глас в ушите му. К. Петканов. В минути на неистова тъга. Величков.
|