нèка и (съкр.) нек частица. 1. За изразяване на желание, пожелание; да. Пролет моя, моя бяла пролет,... / нека видя първия ти полет. Вапцаров. Ти звънти, та кънти, мой яворов саз! / Ветрец лек нек далек / носи твоя глас. Ц. Церковски. Бре, що думаш, Пижо ‒ нека е харлия, / те, за новината и я кило пия. Елин Пелин. 2. За изразяване на подкана, заповед или молба; да, хайде да. Ще ти разкажа... Ама нека по-напред да седнем а да се почерпим. Йовков. Клетнико, лъжата нека бъде с мяра ‒ / ако си Павлета, как да хвана вяра? Яворов. || За настояване, увещаване; да, хайде. Нека, нека, Марине! Лошо ли станало, мислиш? Йовков. 3. За изразяване на предупреждение или закана; да. От тука ние заповядваме на цялата долина... Нека само се покажат тираните. Вазов. Никой няма да дойде. ‒ Нека само да посмее. Вазов. 4. За изразяване на съгласие или одобрение; да, хайде да. Невесто, добре е Елка да остане в къщи... ‒ Е, нека остане, ако иска. Елин Пелин. Нека е горещо сега: хляб се пече. Йовков. Па като се обичат, нека се вземат. Вазов. || За изразяване на съгласие при известно условие. Да думаш ‒ дума става, да не кажеш ‒ дерт става; нека дерт да стане, че дума да не стане. Погов. || За изразяване на примирение с нещо. Нека му е здраве ‒ един ден ще стигне, ще се прибере, па ще ѝ доведе и снаха. Влайков. 5. За изразяване на пренебрежение или привидно безразличие. Аз ще да взема Лила, па нека да въстанат против мене всичките дяволи. Каравелов. Славка се жени ‒ нека се жени. Поврага! Моми много. Елин Пелин. И сега ще подава заявление за развод... Нека! Ще преживее мъката си, няма да се предаде. А. Гуляшки.
|