некàнен, -а, -о, прил. 1. Който не е канен, няма покана. На таванчето имаше същински дюшек от кокоша перушина, в която тоя неканен гостенин беше си направил чудесно пухено легло. Ем. Станев. 2. Нежелан, неприятен, нелюбим. Ханджията не се помръдна от мястото си и гледаше неканените гости изпод вежди. Дим. Талев.
|