нелегàлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е разрешен от законите на страната; таен, скрит от властта. Един ден полицейски агенти в Пловдив откриха нелегално младежко съвещание. К. Ламбрев. Нелегална литература. Нелегална квартира. Нелегална дейност. 2. Като същ. м. нелегален ‒ лице, което се занимава с нелегална дейност и е преследвано от властта. Той разбра, че са дошли нелегални, и напрягаше слух по говора да ги познае. М. Марчевски. За укриване на нелегални (старшията) пролежа в плевенския затвор пет години. А. Гуляшки.
|