немѝл, -а, -о, прил. Обикн. в съчет. немил-недраг ‒ който не е мил, драг някому, за когото никой не милее. Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / … / да ходим да се скитаме / немили, клети, недраги. Ботев. И скитам се аз тук немил-недраг, / за късче хляб вися от праг на праг. П. П. Славейков.
|