немѝрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не стои мирен; палав, буен. Той хубавичко се бе налудувал и бе спечелил завидна слава на немирен халостник и на неподражаем хороигрец. Елин Пелин. Чуруликаха весели ластовички и игриво подскачаха и цвърчеха немирни врабчета. Влайков. Немирни деца.
|