ненàвистен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който буди ненавист; омразен. Този човек до сега ми беше противен, сега ми стана ненавистен. Вазов. Ненавистният образ на Вълчана не се махваше от очите му. Йовков. 2. Който изразява ненавист. Погледът на онбашият стана по-зверски и ненавистен. Вазов.
|