ненаглèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Комуто човек не може да се нагледа, да се нарадва; хубав, мил, обичан, желан. О, той ще иде с тях... Ще остави медния кавал, хубавото, ненагледно либе, старата си майка. Йовков. В такива години житото дава ненагледен плод: едри като дренки зърна, червени и тежки като злато. Йовков. Ненагледна рожба.
|