ненадèен, -èйна, -èйно, мн. -èйни, прил. Който идва неочаквано. Привлечени от ненадеен гост, / балкански ме овчари окръжили. Вазов. Пред тоя ненадеен и опасен враг, Топал Хасан пусна въжето. Вазов. || Който става неочаквано; внезапен, неочакван. Юрталана разтърка челото си и се посъвзе като след ненадеен и тежък удар. Г. Караславов. Непозната млада жена плахо ахна, поруменяла и смутена от ненадейната среща. Кр. Велков.
|