ненакърнèн, -а, -о, прил. Който не е накърнен; незасегнат. И тогава тя (Ирина) се видя отново в чистотата на своята младост, измъчена от постъпките на Борис, ала горда в съзнанието си за ненакърнено достойнство. Дим. Димов.