ненакърнèност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ненакърнен; непокътнатост. Ботев и Каравелов... продължиха да ги (идеите си) разпространяват във всичката им ненакърненост, без да обръщат внимание на изменените условия и среда. Вазов.