|
ненасѝтен1, -а, -о, прил. 1. Който не се е наситил. Туристите, ненаситени на гледката още, взеха да се връщат. Вазов. И така живота ще премина / ненаситена, ненаживяна, / а кога умра сама в чужбина, / кукувица-бродница ще стана. Багряна. 2. Физ. Хим. За разтвор, пара и др. ‒ който при дадените условия може да разтваря още от веществото, което съдържа. Ненаситен разтвор. Ненаситена пара.
ненасѝтен2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не може да насити глада или жаждата си. Вие пазехте напоследък малките на преследваните животни,... за да имате още повече месо за ненаситните си гърла. Орлин Василев. 2. Който не може да насити желанията си, да се задоволи. Защо богатите са ненаситни, защо искат да заграбят повече от това, което имат? М. Марчевски. Преди Девети септември Трифон бе среден стопанин, славеше се с трудолюбието си и с ненаситната си жажда за имот. А. Гуляшки. Ненаситно любопитство.
|