ненасѝтно. Нареч. от ненаситен2. Аз спирам се и лягам на тревата. / Вълшебна нощ и света самота. / И гледам ненаситно небесата, / и слушам на щурците песента. К. Христов. Дигаше тежкия бъкел и пиеше ненаситно и жадно. Г. Караславов.