необглèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който не може да бъде обхванат с поглед; просторен, необятен. Долу, в планинските поли, се простираше необгледната гора. Орлин Василев. Колоната скоро излезе на просторно, необгледно в нощта стърнище. Вежинов.
|