необикновèн, -а, -о, прил. 1. Който не се среща често и прави силно впечатление. А хаджи Ахил... е забележителна, необикновена личност. Вазов. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено... Все същите тъги и радости. Елин Пелин. Видът му наистина беше необикновен! Лицето му имаше пръстен цвят, с големи жълти петна. Л. Стоянов. 2. Много голям, извънреден, изключителен. Погледът му блесна с необикновена сила. Вазов.
|