необикновèно нареч. 1. Не както друг път, не както обикновено. Неговият Дорчо беше се посъвзел и необикновено някак са влачеше талигата из равното прашно шосе. Влайков. 2. Много, твърде много. Прекрасната майска вечер беше необикновено тиха, светла и звездна. Вазов. Очите ѝ бяха необикновено сини. Елин Пелин.
|