необитàем, -а, -о, прил. Който не е населен, в който не живее никой. Ние се лутахме под поройния дъжд из необитаемата клисура. Вазов. Бурята като че оставаше отвън, а тук между високите дувари стоеше тъй глухо и тайнствено безмълвие, което цари в необитаемите места. Йовков. Стаята приличаше на плевник и имаше изглед на нещо изоставено, необитаемо. Тя беше нечиста, немита, дори неметена. Г. Караславов. Необитаема къща.
|