необичàен, -àйна, -àйно, мн. -àйни, прил. Който не става, не се случва често; необикновен. Бончо кръчмарят, свикнал на шум, задрямваше до тезгяха от необичайната тишина и се събуждаше само при нова поръчка. Ст. Ц. Даскалов. Очите на бай Нончо, макар и влажни от жегата, блестяха с необичайна суровост: някаква злобна, отмъстителна решителност гореше в тях. А. Гуляшки.
|