необлèчен, -а, -о, прил. 1. Който е без дрехи на тялото си или не е облечен напълно. Тя беше още необлечена, с открити плещи и голи до раменете ръце. Йовков. 2. Разг. Необлечен добре. Бе, че ти луда ли си, мари Еленко! Ами как ще ги срещнеш така необлечена? ‒ викаше на момата баба Хаджийка. ‒ Скоро иди се обличай. Ал. Константинов.
|