необозрѝм, -а, -о, прил. Книж. Който не може да бъде обхванат с поглед; просторен, необятен, необгледен. Ние седяхме на Шабленскатя могила... и наблюдавахме необозримата Добруджанска равнина. А. Каралийчев. На север пред нас се откриваше необозримият простор на небето. Йовков.
|