необорѝм, -а, -о, прил. 1. Който не може да бъде оборен, опроверган, отхвърлен; неопровержим. На кмета и търговеца се стори, че това мнение е необоримо, и с любопитство чакаха да чуят как ще отговори учителят. Влайков. 2. Който не може да бъде преодолян, превъзмогнат. Изпълнени с чувство на необорима тъга и неволно благоговение, ние гледахме мълком на тоя град на смъртта. Вазов.
|