необрабòтен, -а, -о, прил. Който още не е подложен на обработка. Дворът постоянно се пълнеше с коли и по всичките му страни се вдигаха грамади от суров необработен материал. Кр. Велков. || За земя, почва ‒ неоран, незасят. Семето, колкото и да е хубаво, не може да даде добър плод, ако се хвърли в необработена почва. Влайков. Добруджа е била необработено и девствено поле. Ниви е имало малко, но пасбищата са били обширни и безкрайни. Йовков.
|