необхвàтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който не може да бъде обхванат обикн. с поглед; безкраен, необятен. Високите дървета остават назад, още няколко крачки и оттатък ниските и окършени храсталаци погледът среща необхватен простор, слънце и въздух. Йовков. Затова аз, може би, обичам / необхватните с око поля. Багряна.
|