необяснѝм, -а, -о, прил. Който не може да бъде обяснен, чиито причини не могат да бъдат обяснени. Душата ѝ се вълнуваше от сладък и необясним трепет. Цял ден прекара тя е тревожно очакване. Елин Пелин. Ивайло още силно е потресен от тая необяснима смърт. Вазов. Необясним и неуловим страх вълнуваше техните сърца. Влайков.
|