необя̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Който не може да бъде обгърнат с поглед; безкраен, безпределен. И някога за път обратен / едва ли ще удари час: / вода и суша ‒ необятен / светът ще бъде сън за нас. Яворов. Наоколо е само поле и над него небето е тъй просторно, въздушно и необятно. Йовков.
|